Остров Св. Иван е един от символите на Созопол. Най-големият от петте острова на българското Черноморие (площ 660 кв.м.) неотменно е участвал както в живота на антична Аполония Понтика, така и на средновековния Созополис. През 7 в. пр.н.е. на остров Св. Иван е построено тракийско светилище. Три века по-късно на южния му бряг е построен храмов комплекс, чийто център е бронзова статуя на бог Аполон Лечитал с височина 13.2 м. Статуята е създадена от скулптора Каламис. След 330 г. сл.н.е., когато християнството е признато за официална религия, на остров Св. Иван е построена църквата Св. Богородица Калеоса, около която през 5-6 в. възниква манастир Св. Иван Предтеча и Кръстител. През 9 век манастирът става един от най-активните книжовни центрове по българските земи. През 1263 г. Михаил Глава Тарханиот построява нова църква, посветена на Св. Йоан Продром, а 100 години по-късно император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, с която се потвърждават поземлените владения на манастира, който вече наричат царски. Дори и по времето на турското робство, манастирът остава важно книжовно средище. Разрушен е от турските власти през 1629 г. Остров Св. Иван е уникален и по отношение на природно богатство. Тук живеят повече от 70 вида птици, като на острова живее най-голямата колония на сребристата чайка в България. Птиците тук са включени в Червената книга на България за изчезващи видове, а от 1965 г. остров Св. Иван е обявен за защитена територия с постановление, обнародвано в бр. 35 /1965 г на Държавен вестник. Остров Св. Иван се намира на 910 м от най-северната точка на полуостров Столец (Стария Созопол).