Църквата Свето Успение Богородично е православен храм и паметник на културата, защитен от ЮНЕСКО. Построена е през 15 век, като патриаршески документ от 1482 г. споменава, че тя е създадена като метох към манастира Свети Иван Предтеча и Кръстител на остров Свети Иван - едно от важните книжовни средища по време на османското робство, което в Созопол продължило от 1453 до 1878 г. Книги от този период се съхраняват в много градове и свети места у нас и по света - Атон, Ватикана, Атина, Москва, София, Мичиган, Упсала и др. Като повечето църковни храмове в Созопол, Църквата Свето Успение Богородично е построена на мястото на средновековен храм и има характерните черти на български черкви от времето на турското робство: ниска, вкопана в земята, с живописен заграден двор и къща в двора. Малко преди 1969 г. църквата е одържавена и през същата година е направена последната й реставрация, след което е забранена за свободен достъп. Едва през 2005 г. Църквата Свето Успение Богородично отваря отново врати като действащ православен храм. Интерес представлява фактът, че една от жените, грижещи се за храма при отварянето му през 2005 г., открива под огромното смокиново дърво в двора на къщата, смокинов плод с кръстен знак на него. Веднага след това се разбира, че липсва кръстът, който се слага зад олтара, и е сложен нов. Днес в църквата се изложени икони от края на 17 до 19 в., които представят Странджанската иконописна школа. През 19 в. в нея е поставен изящен иконостас, дело на майстори от прочутата дебърска школа. Църквата Свето Успение Богородично се намира на ъгъла на ул. "Анаксимандър" и ул. "Н.Й. Вапцаров" в Стария Созопол.